Египетските пирамиди.

През 1880 година край пирамидите в Гиза пристигнал 27 годишният английски учен Уилям Флиндърс Питри и с малки прекъсвания започнал разкопки, продължили до 1926 година - цели 46 години. Намирайки една изоставена и упостошена гробница, решил, че ще живее там - в близост до пирамидите, които били цел на проучванията му. Вечер, когато палещите лъчи на слънцето се скривали зад хоризонта, Питри пропълзявал гол в нажежената Хеопсова пирамида и бродел из вътрешността й като извършвал старателни измервания, изследвал наклона на коридорите и проучвал камерите й. Пред очите му се разкривали хитростите, с които си служели древните строители, за да заблудят крадците и да осигурят спокоен и необезпокояван път към отвъдното за душата на погребаня фараон. Постепенно в съзнанието му се оформяла картината на древното строителство, което с помощта на примитивни средства, съумяло да съгради такива величествени творения, пред които съвременният човек онемява от възторг. Вероятно въображението му е рисувало картини от отдавна отминали времена, когато безкраен поток от голи роби, крещящи и пъшкащи под ударите на надзирателските бичове, стенели от врязващите се в плътта им въжета и изнемогвали, теглейки огромните, бавно приплъзващи се каменни блокове. Всред толкова болка и страдание, за цели двадесет години израствала величествената гробница на фараона. Ред след ред се издигали , устремени към небето. 2,300,000 каменни блокове са вградени във величественото архитектурно творение. Всяка от страните на пирамидата е дълга повече от 230 метра, а върхът й се извисява на височина над 146 метра. Висока е, колкото Кьолнската катедрала и е по-висока от храма Св. Петър в Рим. Обемът й е 2,521,000 кубически метра, а основата - 54,300 квадратни метра. Голямата или Хеопсова пирамида наистина е най-голямата египетска пирамида, но не е единствената. На юг от нея, в близост до сфинкса се намират пирамидите на фараоните Хефрен и Микерин, а в далечината се издига друга група гигантски фараонови гробници. Това са пирамидите на Абузир, Сакара и Дашур. Много други времето не е пощадило и от тях са останали само руини. Например пирамидата в Абу-Роаш е толкова разрушена, че ако се погледне от горе, може да се види самата погребална камера, намираща се някога под хиляди тонове каменни блокове. Пирамидите в Хавра и Илахун са разрушени, поддаващи се на атмосферните влияния. Само в северната група на най-старите пирамиди, намиращи се в полето на Мерое, които са издигани до епохата на етиопските владетели, се наброяват четиридесет и една пирамиди. В тях са положени телата на тридесет и четири фараона, пет царици и двама наследници на престола. Какъв бил смисълът на построяването на египетските пирамиди, тези величествени паметници на древността, чиито каменни блокове са споени от кръвта, потта и сълзите на стотици и стотици хиляди безименни роби. Нима само за прослава на владетелите? Безспорно и за това, но не то било най-важното. Според основната религиозна представа на древните египтяни, пътят на всеки човек продължава без прекъсване и в отвъдното. Затова било необходимо, да му бъдат осигурени условия за съществуване и след смъртта, а това включвало всичко, което било необходимо на живия човек - сигурен дом и храна, както и всички предмети за ежедневна употреба. Най-важно обаче било да се запази тялото. Така реещата се след смъртта душа можела да намери по всяко време тялото, на което е принадлежала. От тези религиозни схващания последвало мумифицирането на телата след смъртта и стоежа на гробници, наподобяващи крепости. Затова древните строители се опитвали да защитят многократно погребаната мумия срещу всякакво посегателство и оскверняване. Така хиляди живи хора били жертвани в робски труд, за да се осигури вечен живот на един единствен мъртвец. Безспорен остава обаче техническият гений на древните строители, който буди възхищението ни и днес. Като се има предвид, че строителството се е осъществявало с изключително примитивни средства и само със силата на човешките мускули, изумлението ни сега е безгранично. Разбивали каменните блокове, като пробивали дупки и набивали колове в тях, които поливали с вода, докато набъбнат и пръснат скалата. След това с помощтта на дървени валци ги закарвали до строежа, за да ги полагат един върху друг, оформяйки пирамидата. И въпреки липсата на каквито и да е технологии, с каквито разполагаме днес, работата на тези хора преди 4700 години била смайващо прецизна. Каменните блокове прилягат така плътно един до друг, че във фугите не може да се вмъкне игла. Оцелели до сега през вековете, пирамидите вероятно ще останат още дълго и в бъдещите векове, доказвайки строителния гений на своите създатели.