CEKPETC: Свастиката

В популярната западна култура няма други два символа с по-противоречиви значения от свастиката и кръста. Свастиката се е превърнала в символ на нацистките военни престъпления срещу човечеството и кръстът е символът на доброто, милостта и божествената благосклонност.

Но ако това не е вярно?

Всичко зависи от това къде живееш и какво знаеш. Ако живееш в Германия, например, показването на свастиката би ви вкарало в затвора. Но ако живеете в Индия или други части на Азия е трудно да не премине ваш ден без да видите свастика, старият символ на просперитета, щастието и добрия късмет. Свастиката е често наричана будисткият или хиндуистки кръст.

В древната античност свастиката като религиозен и хaрмоничен символ е бил популярен, както в далечния Изтока в Китай и Япония, така и нейната употребала се е простирала дори от Персия [Авганистан, Иран, Ирак, Сирия и Турция] през Европа и дори е стигнала до американците. Така свастиката е била използвана по света в древността [и в модерните времена] като символ на добрата воля.

Но има движение в Западна Европа, което се бори за забраняването на употребата на свастиката в Европейския съюз. Това вече е закон в Германия и Австрия. Въпреки това повечето хора биха били изненадани да научат, че преди Втората Световна Война, най-известният символ на просперитета, богатството, здравето, безопасността, и добрия късмет е бил свастиката.

В случай, че някои от читателите ни не са запознати с употребата и историческата важност на свастиката в западната цивилизация нека хвърлим поглед на някои от по-забележимите начини и места където свастиката е използвана през двайсти век. Ако някой потърси в Google изображения, свързани със свастиката, може да се очуди от това, което ще намери.

Първото изображение, което ще се появи на монитора трябва да ви подсети, че нещо не е наред — въздушна снимка на американска военноморска казарма, в база близо до Сан Диего, Калифорния. Сградата е изградена под формата на точна свастика. Без значение дали това е нарочно или случайно, наскоро е получила значително внимание от засегната група от хора, която желае да се промени дизайнът на сградата.

Но любимият ми пример за употребата на свастиката през 20ти век е наръчникът на бойскаутите в Северна Америка. Какво друго може да е по-западно, по-американско.

Свастиката е била гордо напечатана на корицата на “Наръчника на скаута” през 1913. Тя също е била широко разпространена сред скаутите под формата на значка за добри дела и постижения и е била разнасяна от врата на врата за събиране на средства.

Защо бойскаутите биха си сложили свастика на наръчника си? Не бихте намерили никаква логика в това, ако сте един от американците, които не следят нещата, който се случват в света през последните сто години. НО всъщност е много просто, свастиката представлява всички неща, които един бойскаут се старае да постигне. На първо място за един скаут е дългът към родината и Бог, след това идват лоялността, приятелството, смелостта, щастието, чистотата и почитта. Всъщност за бойскаутите свастиката е представлявала всичко, което един мъж е трябвало да бъде – доста по-различно от представата, която европейците и американците в наши дни имат за този символ.

Мойте други две любими “изцяло американски” свастики са двете доста популярни през 20те години на двайсти век – талисманът на Кока Кола (разпространяван безплатно като рекламно средство) и официалният екип на Индианския отбор по баскетбол, който е гордо окрасен с голяма свастика. И не искаме да пропуснем да споменем момичешкият отбор по хокей на Едмонд, Канада (1906) със екипи избродирани със символа.

Връщайки се назад във времето човек се изумява от популярността на свастиката по света. Разбира се, ние не се учудваме от употребата на символа в Азия, знаейки че той е обвъзан с традициите на будизма и индуизма, но бихте ли очаквали да намерите свастика от неолитния период в Близкия Изток, датираща 10, 000 пр. Хр. или дори върху добре запазен древногръцки шлем от 350 г. Пр. Хр. или пък издълбана върху камък преди 1, 100 години в Дания? Сигурно не, но подобни артефакти съществуват и доказват употребата на символа в древността извън Азия. Повечето от тези артефакти, след като са били изкопани, са били отново “закопани” в подземните архиви на големите музеи. Гръцкият боен шлем обаче е изложен в Cabinet des Médailles в Париж и Камъкът на Солденев (свастика от Бронзовата ера) в Националния музей на Копенхаген.

Според вярванията на християните всички пре-християнски вярвания и традиции са езически и всеки, който почита повече от един бог или вярва в прераждания и т.н. е според християнските разбирания езичник и ще гори в ада. Така че, след като е даден нечестивият статус на езичник (гръцки, римски, келтски, будист, хинду и т.н.) едва ли бихте очаквали да видите християнски свещеник или още по-малко папа или християнски светец да се кичи с езически символи като свастиката. Изненада, изненада – много примери за традиционни католически свещеници, носещи символа, фигурират в картини от средновековието. Добър пример е картината “Седемте причастия” (1445) от всепризнатия Роджър ван ден Вердер. На нея е изобразен свещеник, който обслужва болните и умиращите. Неговата одежда е щедро окрасена с кръстове и свастики.

Любимата ми сред тези не е картина, а гробницата на абат Simon de Gillans (1345), чийто образ е овековечен в скала и носи роба окрасена от кръстове и сватики. Скалата е изложена в Musee de Cluny в Франция.

Нашата цел е да хвърлим кратък поглед върху кръста и неговото изобразяване през древността – неговата употреба си е партнирала със свастиката и вероятно се е превърнал в упростен вариант на свастиката като свастиката се е придвижила през древните времена от Ведаическата си родина (Индуската долина) през Персия към Европа и отвъд.

Един въпрос, който ми задават често е дали разпятието като символ е било създадено заради историята на Исус? Отговорът е не. Кръстът на ранното християнство вече се е използвал в Средиземноморието и отвъд, много преди времето на Исус. Цивилизациите на Бронзовата ера в Северна Европа, които са процъфтяли не по рано от 1800 г. Пр. Хр. са използвали централния кръст с равни пропорции [+] като редовна част от техният традиционен ръкопис. Точно този кръст е бил усвоен от християнството.

Не само че кръстът от Бронзовата ера се бил използвал от европейците дълго преди разпорстраняването на Християнският кръст, но също и свастиката изглежда е била любима на европейците през този период.

Християнският кръст, така както го познаваме в наши дни, не идва доректно при нас от дълбока древност. Под “християнски кръст” разбираме латинският кръст. Латинският кръст навява асоциации за разпятието на Исус. Този кръст не е бил оригиналният символ на християнството. Кръстът от Бронзовата ера е бил обвързан с Християнството още от самото му начало и достига до Християнсвото чрез гърците. Латинският кръст /кръстът на разпятието е по-късно изобретение/.

Определено е логично да се запитаме защо ранните християни не са приели кръстът на разпятието още при възникването на тяхната религия – защо им е отнело толкова дълго да приемат за символ кръст, който символизира разпятието. Отговорът е прост, ранната християнска библия не споменава, че Христос бил разпънат на кръст, а че е прикован на маслиново дърво или върху обикновен дебел кол. Следователно никакъв кръст на разпятието не е бил нужен да им напомня за събитие, което не се е случило. С други думи разпятието на Исус не се е случило по същият начин, по който го описват по-късните християни.

За ранните християни кръстат от Бронзовата ера (или гръцкият кръст както също е бил познат) не е символизирал, нито пък е загатвал за разпятието. Този кръст използван от ранните християни представлявал четирите посоки на света, по които ще се разпространи тяхната вяра. Познатият и на нас латински кръст е навлезнал в християнството по-късно – това е станало по време на оформянето на католическата църква в Римската империя, което е започнало да става от четвърти век нататък. Още от тогава са започнали да се извършват чудовищни актове под опеката на кръста (латинския) срещу езичници и евреи.

Интересно е да се спомене, че сред едни от най-старите документи, които са оцеляли от ранният християнкси период, е гностически документ или кодекс, който съдържа евангелието от Юда Искариотски от 280 година след Христа. Много шум се вдигна около откритието на този древен текст, който без съмнение е от особено значение за изследователите на Библията, но едно от нещата, на който никой не обръща особено внимание на факта, че документа има 2 кръста изобразени на него. Единият е гръцкият кръст на Бронзовата ера, а другият – Египедски кръст, добре познат като анкх, символът на безкрайния живот за коптите.

В едни от първите открити християнски писания Латинският кръст не е открит никъде. Със сигурност това трябва да подсказва нещо, стига да имате интерес от история на религията.

Кръстът на Бронзовата ера, Гръцкият кръст и свастиката са символи, които съществуват доста преди християнизацията на западния свят. Въпросът е дали тези два символа (свастиката и кръстът) са съществували успоредно през вековете или е възможно единият да е произлезъл от другият, по-точно кръстът от свастиката? Едва ли някога ще е възможно да знаем със сигурност, но доста широката употреба на свастиката в древния свят определено говори в ползва на това, че свастиката е предшественик на концепцията за кръста. При всеки случай това е определено интересно и нещо върху, което да се замислиш.

В нашия модерен свят свастиката и кръстът просто няма как да се съчетаят. Но това не винаги е било така. Тогава какво промени отношението ни към свастиката? С една дума – Хитлер! Нацистка германия, Аушвиц, шест милиона невинни мъже, жени и деца безмилостно унизявани, измъчвани и умъртвени по време на Втората световна война – това е, което промени отношението на западната цивилизация към свастиката.

По голямата част от нацистките военни престъпници са били издирени и осъдени на международен съд и са получили заслужилото им. Изглежда, че единственият обвиняем, на който му предстои последната присъда за престъпления против човечеството е свастиката.

Но преди да оставим свастиката да бъде осъдена от военният трибунал в Хага и да бъде погребана редом до така мразените нацисти трябва да напомним на света, че един друг символ е донесъл смърт, унищожение и пълна човешка лудост на този свят отново и отново през вековете – кръстът. Да, кръстът, най-святият от свещените символи на Християнството.

Дори кратко проучване на човешката история показва как християнския кръст възтържествува над жестоки човешки нестправедливости, причинявал е болка, страдание, смърт и културен геноцид над милиони невинни хора и култури по света. Ако не знаете от къде да започнете, тогава започнете от покатоличването на църквата и премахването на всички други религии в Римската империя. Дори други групи на ранното Християнство, които не изповядвали римокатолицизма не били пощадени. Например през 1209 папа Инокентий III започнал въоръжена кампания срещу катарите в южна Франция. Когато опустошеният град Безиер паднал, войниците попитали своя папски заместник как да различат правоверния от неверника сред жителите. Той им заповяда: “Избийте ги всички. Бог ще познае своите.” Близо 20,000 са били изклани – много от тях първо ослепени, изкормени, влачени след коне или използвани като мишени.

След това може да изучим как християните са преследвали евреите. Ето един от многото примери: през четвъртия латеранов съвет през 1215 приема концепцията, според която нафората се превръща в тялото на Исус Христос по време на литургия. Скоро слухове са се разпространили, че евреиде крадяли свещените нафори и ги дупчели или драли с пирони, за да повторят разпятието. Според доклади продупченият нафор кървял, ревял или излизали духове от него. За това обвинение евреите били изгорени на клада през 1243 в Белитз, Германия – едно от многото убийства, които продължили до 19ти век. За да отмъсти за измъчвания нафор германският рицар Риндфлеш организирал отряд през 1298, която екзекутирала 146 беззащитни еврейски общности за шест месеца.

Тогава проверете кръстоносните походи и броят невинни хора убити по време на кръстоносните походи в Близкия Изток между 1095 и 1275. При победата в Йерусалим кръстоносците умъртвили всички жители на града, които били около 40,000. Според думите на летописец на кръстоносните походи, които докладвал победата на папа УрбанII “ Кръстоносците вървяха през улиците на Йерусалим окървавени до колене с кръвта на неверниците1!” Когато клането свършило, кръстът гордо се развял във вятъра над Йерусалим.

Според свети Бернард от Clairvaux, който през 1147 започва втория кръстоносен поход: “Християнинът се прославя, чрез смъртта на езичника, защото по този начин се прославя Христа.”

След това ако имате достатъчно силна психика за такива теми проучете множеството инквизиции – средновековна, испанска и португалска. Но бъдете подготвени за най-лошата част. Инквизициите започнали през 1184 и не свършват до 1821. Учените се различават в своите мнения относно броят на хората, които всъщност са умрели по време на инквизицията, но трябва да се сетим, че човешката жестокост не се измерва с числа.

Испанската инквизиция е една от тези, при които числата ожесточено се разискват, но е достатъчно да се спомене, че и най-ниските предположения са високи. В Испания по времето на инквизицията имало много евреи и мароканци, които приели християнството, за да избягат от инквизицията. Въпреки това инквизицията гонела тези, които празели тайно своята предишна вяра. Поне 2,000 испански отстъпници били изгорени в резултат на това. Общо около 50,000 бедни души били изгорени заради ерес. За щастие някои оцеляват. Екзекуциите по същото време в други страни включвали изгарянето на учени като математикът философ Джордано Бруно, който подкрепил теорията на Коперник, че планетите се въртят около слънцето. За този напредък в науката той платил с живота си.

Но всичко това изглежда незначително когато някой си даде сметка за убийствата и унищоженията причинени от испанците в Южна Америка. Да, ацтеките са правили чошвеки жертвопринушения и със сигурност хиляди хора са умрели от техните ръце. Но когато испанците свършили с тях те не само убиват хиляди невинни хора, но и унищожават цивилизация и поробват оцелелите й представители.

Разбира се, може да кажем, че това са дела на воините. Да, това е вярно, това са дела на армия точно като тази на Хитлер, но основната разликата е, че испанците са носили кръста а не свастиката.

За протокола можем да се поспрем за момент и да се запитаме откъде на Хитлер (човек на 20ти век) му е дошла идеята да подложи на геноцид цяла раса? Едва ли се е вдъхновил от Хиндусите или будистите, но относно християнството може да кажем, че геноцидът е бил негова визитна картичка през последните 700 години.

Ако наистина имате желание да проучите какво се е случило всъщност под опеката на кръста, тогава проверете протестантската реформация и масовото изгаряне на вещици започнато от Мартин Лутер през 15 век (около 60,000 жени са били изгорени живи само в Европа). Цели села са били унищожени. В един от случаите един свещеник насилствено накарал хиляди жени да се изповядат, че са вещици, които летят в небето и се любят с дявола – тогава те били изгорени или обесени заради признанията си. Истерията около вещиците се разярила в продължение на 3 века в Европа, в дозина страни. Общият брой на екзекутираните варира от 100,000 до 2 милиона. Никой не знае със сигурност колко много са загинали. Манията по гонене на вещици била една от най-лошите християнски умопомрачения.

И не забравяйте да прочетете „Malleus Maleficarum“ (познат още като Hexenhammerили чукът за вещици) наръчник за ловеца на вещици публикуван през 1487 от двама доминикански монаси – Хайнрих Крамер и Джеймс Спренгер и преиздавана 28 от началото на XX век. Папски були, издадени от папа Инокентий VIII, даващи на книгата свещена ратификация, придружавали книгата. Вероятно Malleus Maleficarum е една от най-злочестите и демонични книги писани някога. Тя описва процеса на идентифициране на вещица, техники за наказание и изтезание, някои от които са смъртоносни.

Така е станало, че всеки със подозрение или неохота, включително и към много млади деца, можел да обвини всеки във вещерство и щял да бъде изслушан внимателно. Всеки, който искал собствеността или жената на друг можел да обвинява; всеки самотник, всеки старец живеещ сам, всеки с недъг, физически или умствен проблем имал вероятност на бъде осъден. Отворен ловен сезон бил обявен за жените, особено за събирачките на билки, акушерките, вдовиците и старите моми. Жените, които нямали мъж, който да ги наставлява, разбира се били доста подозрителни. Установено е от д-рMarija Gimbutas, професор по археология в университета на Калифорния, че около 9 милиона души, предимно жени, са били изгорени или обесени по време на гоненията на вещици. За около 250 години Malleus Maleficarum бил наръчникът за ловците на вещици. Тогава един прекрасен ден църквата се събудила за факта, че няма вещици, нямало е вещици и невинни са умрели напразно. Ловът на вещици завършил, но не с много извинения.

В зависимост от това на чий изчисления ще приемете, някои могат да спорят, че тези умрели под свастиката на Хитлер са със сигурност повече от тези умряли под кръста.Но на това можем да отговорим с това, че това е нормално да е така, защото нацистите са разполагали с оръжия, газови камери и пещи. В старите дни на християнските престъпления се е отнемал по един живот, една глава била отсичана, после друга, а понякога са изгаряли по двайсетима по едно и също време, но убийство от този тип отнема време. Обикновено е имало и процес (но не винаги) и необходимите мъчения, които трябвало да бъдат приложени, за да се разбере със сигурност дали горката жена е вещица – тези процеси често продължавали с дни. Всъщност смъртта под символа на кръста продължила няколко века докато накрая не стигнала до край с последната инквизиция, която завършила в Индия през 1812. Инквизицията в Индия продължила 248 дни, от 1560 до 1812. Поне лудостта на Хитлер продължила само в рамките на едно десетилетие.

Ако оставим настрана всички саркастични забележки, трябва да кажем, че ако Европейският съюз реши да забрани свастиката заради погрешната й употреба от нацистите, то тогава те ще трябва да забранят и кръста заради злоуботребата от страна на Християните.

Още по-добре би било да бъдат позволени и двата древни символа в един свободен свят където религиозните убеждения са свободният избор на всеки индивид, а не продиктувани от държавата.