Ще започна с общ преглед на извънземните, играещи главна роля: сиви, влечугоподобни, богомолкоподобни и скандинавски тип. Това са четирите неизменно повтарящи се типа както в законните изследвания, така и в литературата за извънземна дезинформация(4). Разбира се, има и други типове извънземни, но те не са толкова важни, колкото тези четири типа, които се появяват последователно в източниците. По тази причина ще прескоча разглеждането на по-малко значимите извънземни и ще се съсредоточа върху популярните такива.
СивитеСивите са обикновено най-често срещаният тип извънземни. Те са високи между 91 и 152 см, с непропорционално големи крушовидни глави. Кожата им варира от делфиново сива до порцеланово бяла и има сух, грапав и изключително еластичен строеж. Коса и изпъкнали уши липсват; носът и устата са закърнели. Сивите са известни със забележителните си очи, които са подобни на тези на котките, иначе изцяло като обсидиан, ако са скрити зад тъмно покритие. Техните очи варират от малки до големи, от кръгли до бадемовидни. Движението им може да се опише като пъргаво и лъкатушно, но като на роботи и без грациозност.
За сивите е известно, че ги обзема паника и чувство на безсилие, но им липсват сложни чувства като съпричастие, съчувствие, любов и хумор. Това ни подсказва, че тяхното съзнание се поддържа от примитивната рептилна част на мозъка, а останалата служи за екстрасенсни и интелектуални функции. Онези способности, които ги правят полезни, са свръхразвити, а останалите са редуцирани. Те са минималистични форми на живот, оптимизирани за функцията, за която са предназначени.
Сивите са генетично инженирани, развити в екстрасенсно отношение, междуизмерни същества-работници, надарени с рудиментарна чувствителност и подобна на компютър интелигентност. В своята най-основна форма те са органични роботи с програмируем изкуствен интелект, отгледани в съдове от събрани биологични материали. Сивите работят в групи, свързани екстрасенсно в колективен разум, въпреки че всеки има определена степен на автономия.
Тяхната ДНК е модификация на рептилния геном, оптимизирана за максимум екстрасенсни и кибернетични способности. Кибернетични означава, че те при необходимост са управляеми дистанционно, функциониращи като дистанционно управляеми екстрасенсни роботи, аватари или портали, през които съзнанието на техните началници може временно да действа. И така, въпреки че по подразбиране те са програмирани и същевременно интелигентни автомати със свое базово съзнание, те лесно се обладават и контролират от външен интелект.
Геномът на сивите може да прелее екстрасенсни и кибернетични елементи в напълно съзнателни видове чрез хибридизация. Това произвежда нова раса, която екстрасенсно е с по-големи способности, но по отношение на съзнанието е по-контролируема. Високите сиви със съзнателно поведение и индивидуализирано съзнание са изключителен пример за това, а сивите в своята най-чиста форма са ниски дрони-работници; първите често са наблюдавани да ръководят и надзирават последните. Възможна е всякаква пропорция на хибридизация с неограничен брой видове, включително хора и животни.
Сивите понякога са във физическа, а понякога в привидно етерична форма. Те могат да варират между тези състояния в зависимост от това колко дълбоко са проецирани или измерно завъртени в нашето измерение. Ако са достатъчно дълбоко, за да споделят същото ниво като нас, те ще бъдат напълно физически за нашите сетива. Ако са само частично проецирани, то те ще бъдат невидими за нашите очи, като същевременно се спотайват наоколо, за да наблюдават и въздействат. Когато са физически невидими, сивите все пак могат да бъдат интуитивно открити, видени и проследени от животни, и да бъдат усетени при астрални проекции или хипнотично състояние на съзнанието.
Някои сиви не са физически същества, а само мислени форми, които са етерични построения без физически тела, на които липсва способността да се материализират във физически тела. Те обикновено се използват за обладаване на хора, за въздействие и наблюдение, докато материалните сиви биват използвани за физически задачи, като манипулации с похитените.
Извънземни, на които родно е друго измерение, и на които е необходимо да взаимодействат с хора, без сами да преминават границата на измерението, могат да използват сиви като дистанционно управляеми сонди за екстрасенсно подчиняване, управление и изваждане на похитени хора от физическата плоскост. Ако сивите са отгледани от биологични материали, събрани от нашия свят, техните тела са изградени от материали, пригодени вече към нашето измерение, което им позволява да действат в нашата физическа среда. Това е една от главните причини сивите да преобладават в съобщенията за отвличания.
Друга причина да се съобщава толкова често за сиви е, че те са удобни за подставени лица за извънземните или човешките военни фракции, които желаят със стратегическа цел да запазят в тайна своето собствено участие във феномена на отвличанията. Тук спадат влечугоподобните, богомолкоподобните и скандинавския тип извънземни. По-малко се знае за тях, отколкото за сивите, защото те се срещат по-рядко и броят им е по-малък. Това не означава, че те са по-малко замесени във феномена на отвличанията; те ръководят своята програма на отвличания иззад кулисите и оставят сивите да продължават с поставените им задачи, без намеса на отговорни лица, освен ако не се наложи от обстоятелствата.
Влечугоподобни
Влечугоподобните са хуманоидни същества с алигатороподобни черти, включително вертикални зеници, люспи и понякога опашки. Съществуват различни фракции и типове влечугоподобни, макар че всички те имат обща отличителна черта да бъдат високо интелигентни и добри тактически стратези; някои дори имат отлични умения по човешки езици. Само малка част от тях са относително доброжелателни(5), докато останалите изглежда твърде здраво са стегнати в обръчите на своето генетично програмирано предразположение към психопатия, власт и управление. Последните обикновено са замесени в инциденти на изнасилване, мъчение и осакатяване на хора от извънземни(6).
Влечугоподобните са междуизмерни и физически могат да се появяват в нашето измерение за ограничен период от време. Обикновено те си стоят в своето измерение в по-етерично състояние и дистанционно управляват сивите дрони. Когато използват сивите за интерфейс, те могат дистанционно да черпят емоционална енергия, излъчена от ужасените похитени, намиращи се наблизо. Тази жизнена енергия е хранителен и енергиен източник за междуизмерните извънземни с негативна ориентация, понеже за техните етерични тела и технологии тя е това, което е физическото гориво за нашите физически тела и технологии. Влечугоподобните се срещат по-рядко от сивите, но са известни като едни от техните началници.
Богомолкоподобни
Това са богомолки с размери на човек, които имат триъгълни глави, големи очи, които обгръщат главата, и дълги прегънати ръце. Те се виждат рядко извън компанията на влечугоподобни и сиви на борда на кораби. Съзнанието им е лишено от емоции, пресметливи са, но са изключително опитни в техническата област. Вероятно работят като техници, специализирани в манипулация на съзнанието, изменение на времевата линия и инженеринг на измеренията.
Скандинавски тип
Скандинавският тип извънземни изглеждат като мъже и жени от бялата раса. Обикновено са светлокожи, светлооки и главно с руса коса, въпреки че някои имат и по-тъмна коса. Сравнен с човек със средно телосложение, скандинавският тип има по-развито телосложение, по-големи очи и по-висок ръст. Има също така телепатични способности и свръхчовешка интелигентност. Извънземните от скандинавски тип са също междуизмерни същества, обикновено съществуващи отвъд завесата на измерението, като разликата е, че надарените със способност да възприемат субективно (съзнателни) извънземни от скандинавски тип са по-опитни в проецирането си на нашата физическа плоскост от влечугоподобните, богомолкоподобните и сивите. Те могат и се разхождат сред нас открито, без да бъдат забелязани.
Скандинавският тип се разделя на три главни категории. Когато бъдат забелязани да работят със сиви като послушни помощници, те са вероятно раболепни клонинги или синтетични хуманоиди, а не истински съзнателни представители на скандинавския тип. Когато действат като контрольори или надзорници на сиви, богомолкоподобни или влечугоподобни, те са извънземни от скандинавски тип с негативна ориентация. Когато те са напълно осъзнали се индивидуалисти, подкрепящи свободната воля, те са представители на скандинавския тип с позитивна ориентация.
Така, физиологията на скандинавския тип сама по себе си не е признак за ориентация или намерения. Това се усложнява още повече от плавното взаимно преливане на единия и другия тип близо до средата на спектъра. Изхождайки от качествена гледна точка: повечето негативни извънземни от скандинавски тип зад погледа си крият студенина, позитивните - топлина, а раболепните - известна празнота.
Скандинавският тип извънземни изглеждат като мъже и жени от бялата раса. Обикновено са светлокожи, светлооки и главно с руса коса, въпреки че някои имат и по-тъмна коса. Сравнен с човек със средно телосложение, скандинавският тип има по-развито телосложение, по-големи очи и по-висок ръст. Има също така телепатични способности и свръхчовешка интелигентност. Извънземните от скандинавски тип са също междуизмерни същества, обикновено съществуващи отвъд завесата на измерението, като разликата е, че надарените със способност да възприемат субективно (съзнателни) извънземни от скандинавски тип са по-опитни в проецирането си на нашата физическа плоскост от влечугоподобните, богомолкоподобните и сивите. Те могат и се разхождат сред нас открито, без да бъдат забелязани.
Скандинавският тип се разделя на три главни категории. Когато бъдат забелязани да работят със сиви като послушни помощници, те са вероятно раболепни клонинги или синтетични хуманоиди, а не истински съзнателни представители на скандинавския тип. Когато действат като контрольори или надзорници на сиви, богомолкоподобни или влечугоподобни, те са извънземни от скандинавски тип с негативна ориентация. Когато те са напълно осъзнали се, подкрепящи свободната воля, те са представители на скандинавския тип с позитивна ориентация.
Така, физиологията на скандинавския тип сама по себе си не е признак за ориентация или намерения. Това се усложнява още повече от плавното взаимно преливане на единия и другия тип близо до средата на спектъра. Изхождайки от качествена гледна точка: повечето негативни извънземни от скандинавски тип зад погледа си крият студенина, позитивните - топлина, а раболепните - известна празнота.
| (4) Вижте източниците, дадени в края на настоящата книга, по-специално следните: Angelucci, Jadczyk, The Blue Planet Project, Turner, Jacobs, Andrews, Delicado, fore, Valerian, Lorgen и Royal |
(5) Що се отнася до евентуалното съществуване на доброжелателни влечугоподобни, това обстойно се засяга в The Lacerta Files, The Convoluted Universe Book Two (Cannon, 2005, pp. 272-300), и телевизионни сериали като V: The Miniseries и Stargate SG-1, където нелегални работят в редовете на негативни извънземни, за да рушат устоите на тяхното управление. Ако съществуват доброжелателни влечугоподобни, те вероятно ще гледат да не привличат внимание. |
Том Монталк
Няма коментари:
Публикуване на коментар