Разпознаване на извънземната дезинформация: Проучване на трансцеденталните явления

Сега и Завинаги

Трябва да ни бъде абсолютно ясно, че извънземното явление е мъгляво по природа. Опитът да се приложат строги научни стандарти за обективност към извънземния феномен, е непрактичен и нереалистичен. Науката си позволява лукса да борави с материална действителност, която е универсално проверима, но извънземният феномен е по-сложен и по-трудно уловим от материалния свят. Той не само че включва интелигентни същества, които могат да избират каква част от себе си да разкрият и с кого да взаимодействат, но и тяхното взаимодействие с нас е управлявано от междуизмерна динамика, която изисква зависимост от наблюдателя. 

Недвусмисленото доказателство за присъствие на извънземни е лично и непреносимо(3). Тази тенденция към лично, а не към обективно доказателство не означава, че извънземният феномен е субективен, понеже субективността би предполагала, че той не съществува независимо и е само продукт на въображението. Нито пък че е обективен, защото обективността би предполагала, че е проверим от всеки. По-скоро излиза извън рамките на субективността и обективността взети заедно, чрез независимото си съществуване, което се разкрива само на базата на индивидуалния, личния опит. 

За да проникне в извънземния феномен, човек трябва да притежава добра интуиция, остра наблюдателност, да бъде гъвкав и да работи с вероятности и хипотези вместо с противопоставяне на черно и бяло, да има развит добър нюх за откриване на дезинформация, да бъде запознат с най-новите налични изследвания, а освен това, добре е да има и съответния личен опит в тази област, както и емпатична способност психически да усеща неискреността на другите. Ако една или повече от тези способности му липсват, доброто използване на останалите може да компенсира това. 

Тези качества са онова, на което съм се осланял при проучване на извънземния сценарий, представен в тази книга. Понастоящем, това отговаря на всичко, което съм изпитал, проучил, наблюдавал и почувствал интуитивно в живота. Какво прави една теория добра? Това, че тя не е опровергана от факти, че е най-простата теория, обясняваща известни данни, без да пренебрегва противоположните доказателствени данни, че разкрива действителния порядък зад неща, смятани преди това за несвързани, че може лично да бъде изпитана и проверена, че непрекъснато се потвърждава от нови данни, и че сравнена с алтернативните теории, тя е най-правдоподобна и интуитивно резонантна, истинска от гледна точка на опита и наблюденията. 

През последните петнадесет години проучих голямо количество книги, списания, лекции, документални филми, радио предавания, новинарски статии, уебсайтове и научни списания, в които се засяга темата за извънземното присъствие. Интерпретирах ги, като ги сравнявах със собствения си опит, интуиция, критично мислене и случките, разказани ми от хора, на които имам доверие. От всички тези късчета съставих една минимално комплексна хипотеза, отнасяща се до това кои са извънземните, които играят главна роля, какъв може да се окаже диапазонът на техните способности, как обикновено действат те и, оттук, какви са индикациите за евентуалните им мотиви. 

Обаче, независимо от това, дали теорията ми е вярна или не, реалната ситуация е много по-сложна от това, което съм описал тук. Ако не нищо друго, то онова, което следва, поне ще покаже минималното ниво на сложност, необходимо за подход към темата за извънземното присъствие.

(3)Метафизичната, свръхизмерна и интелигентна природа на извънземното присъствие направи НЛО феноменът да функционира като макроскопично квантово явление, зависимо от наблюдателя. В резултат на това принципът на несигурността пречи на универсалната сигурност. Така, колкото по-универсално е доказателството за присъствие на извънземни, толкова по-малко убедително е то, например, заснетият забелязан НЛО, на който, въпреки че е могъл да го види всеки, липсват подробности, за да бъде убедителен. И обратно, колкото по-убедително е доказателството, толкова по-малко универсално е то, понеже се случва с похитени, които имат неопровержимо лично доказателство от своя опит, но не са в състояние да го заснемат и по този начин да споделят опита си.

Том Монталк