четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Елементи на Ядрото на измамата - Неправилно прилагане на духовните принципи


Всички ние сме Едно, всички сме частици от Бога на пътя на самореализацията и сливането с Бога. Не може да има такова нещо като нашествие на извънземни. За тях е толкова невъзможно да ни завладеят, колкото за нас да завладеем самите себе си, защото извънземните са ние, и ние сме те. 

Сътворението не е просто аморфна маса от хомогенно единство, а обединено разнообразие. Индивидуалните умове са скроени от една и съща материя със съзнанието, но тъй като всеки ум е надарен със свободна воля, неговият избор може да влезе в конфликт с избора на другите. Това поражда съперничество или сътрудничество. Лъвът и газелата могат да бъдат „Едно" в абсолютния смисъл, но то не влияе на това, дали лъвът може или не може да хване и убие газелата. По същия начин, свободната воля на враждебните извънземни фракции и на хората може да бъде в конфликт, в който едната побеждава в крайна сметка; това нито прави невалиден факта, нито става невалидно от факта, че както извънземните, така и хората, са проявление на едно и също първично съзнание, лежащо в основата на Сътворението.

Вие сте създатели на своя опит, следователно не можете да бъдете жертви, и, следователно, извънземните не могат да бъдат похитители. 

Този аргумент се осланя на погрешна, прекалено опростена и прекалено уголемена картина на това как индивидуалното съзнание е вплетено в личната емпирична реалност. Квантовата физика поддържа идеята, че наблюдаваната реалност се формира от съзнанието на наблюдателя, но има незабелязани тънкости и ограничения за това взаимодействие. Дори и да създаваме своята емпирична реалност чрез избиране на определени точки, ние не я създаваме напълно достатъчна, за да елиминираме всички възможности за нарушение на свободната воля, за злоупотреба или за малтретиране. Над нас често надделяват причинни следствия от предишни избори, направени от самите нас и от други, които взаимно се преплитат с нашата реалност. 

Така също, има разлика между приемане на риска и приемането на конкретно проявление на този риск. Например, всеки път, когато шофирате, поемате риска от произшествие, без да избирате самото произшествие. Съгласието да се изправите пред риска от нарушение на свободната воля чрез избиране да влезете в реалност, където тази възможност съществува, не се тълкува като съгласие с това нарушение при опит то да се осъществи. А нарушение на свободната воля може да стане и в среда, в която човек свободно е избрал да влезе. 

Когато се плашим от извънземните, ние всъщност се плашим от част от самите себе си, която те представляват, а ние представляваме част от тях, която им липсва. Следователно, необходими сме си едни на други като огледала, за да се учим и израстваме до пълния си потенциал. 

За да функционира този аргумент, частите от нас, които се представляват от извънземните, трябва да са части, от които се плашим нерационално. Тогава би следвало, че приемането и интегрирането на тези части по посока на по-голяма психологическа завършеност се отразява върху приемането и интегрирането с извънземните така, че да станем съвършени като цивилизация. Но какво би станало, ако въпросните извънземни представляват психопатичните, паразитните и хищническите части от самите нас, а ние имаме сериозни основания да ги преодолеем? Тогава, вместо да приемем и едното, и другото, би трябвало да признаем и преодолеем и едното, и другото, и извършвайки това, да отхвърлим вътрешните и външните отпадъци и да израснем до пълния си потенциал. Въпросът е дали да интегрираме или да преодолеем, а отговорът зависи от конкретните подбуди и характерни черти на дадена извънземна фракция и дали това, което те представляват, е здравословно и прогресивно или ентропично и нефункционално. 

Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува. Колкото повече отстъпвате на извънземните, толкова по-малко ненужна болка, съпротивление и страх продължават да съществуват в процеса и толкова повече това се превръща във вълнуващо пътешествие на радост и открития. 

Истина е, че съпротивлението срещу добрия и необходим опит създава триене и болка, но твърдението погрешно приема, че отвличанията от извънземни са добри и необходими, или прави погрешното предположение, че болката и страданието, свързани с отвличанията, са доказателство, че се оказва нерационална съпротива срещу позитивен опит. Независимо от това, дали опитът е позитивен или негативен, оказване на съдействие действително ще намали или елиминира страданието, но с два напълно различни резултата. Първият води към истинско израстване, а вторият - до подчинение с илюзия за израстване. Аргументът се опитва да замъгли тази разлика. Правилният начин за премахване на страданието, свързано с негативно преживяване, е прекратяване на преживяването. Вместо да капитулира пред него, човек трябва да го преодолее, особено ако има избор в случая. Ако хората нямат избор, оказване на съдействие от тяхна страна няма да бъде толкова отчаяно искано.

Том Монталк

Няма коментари:

Публикуване на коментар