неделя, 3 април 2011 г.

Плеядите - ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА

Как можем да направим така, че страхът да не ни контролира и да не проваля живота ни? 

Трябва да разберете, че той е ваш приятел. Той ви съобщава "Тук, тук, погледни тук! Това е част от самия теб, за чието съществуване не знаеш. Привличам към нея твоето внимание, нима това не е чудесно? А сега, след като узна за нея, можеш да я интегрираш с всичко останало и да станеш в голяма степен самия себе си. Нима не ти направих прекрасен подарък? 

Не!? Ти не искаш да видиш част от самия себе си? Какво искаш да кажеш с това? Аз мислех, че искаш да се видиш изцяло, да узнаеш от себе си всичко, да изучиш всяка частичка от този многоизмерен свят част от който си. Не искаш ли да интегрираш, за да ускориш своето развитие? 

...Не си сигурен, така ли? Добре, аз ще поостана тук наоколо, докато не узрееш, докато не ми позволиш да ти доставя тези послания. Разбира се, докато аз обикалям наоколо ти ще усещаш моето присъствие. Ще ме храниш и аз ще ставам все по-силен, ще те занимавам дотогава, докато не изслушаш всичко, което имам да ти кажа, след което вече мога да се отдалеча и да си вървя." 

Ето единствената причина, поради която ви преследва страха. Не желаете да изслушате неговите съобщения. Искате да отхвърлите неговите послания считайки, че те не заслужават да им се отделя внимание. 

Да, но ако страхът носи със себе си послание, аз не винаги зная какво е то. По-добре е просто да получавам посланието без страха. 

Не твърдя, че той има по-голяма сила от вашата. Но много от вас прекалено много разчитат на своите навици. Ето защо считайки, че много неща се случват в живота ви по привичен начин, вие не обръщате внимание на тези послания, които носи в себе си страха, вие просто ги отхвърляте встрани, без да помислите за тях. 

Ето защо трябва да знаете, че послания има и че можете да ги чуете. Можете да си позволите да изпитате изумление от това, че страхът ви доставя послания - тогава негативизма ще бъде смегчен и притъпен. В тази минута в която вие проявите любопитство и си кажете "Колко интересно, какво се говори там?" - в тази същата минута страхът ще престане да има власт над вас. 

Можете ли да ни дадете пример какъв род послания носи в себе си този страх? 

Например, разхождате се по улицата. Към вас се насочват някакви хора. Вие се изплашвате: "Какво искат тези? Защо се приближават? Не искам да ме заговарят. Може би искат да ме ограбят? Какво искат?" 

"Извинете, бихте ли ми казали колко е часа?" - "Ах, да, разбира се!" - "Много ви благодаря. Довиждане." И си задавате въпроса "Защо се изплаших? Защо в мен автоматично се пробуди страх, след като не знаех нищо?" Предположения и стереотипи, които изграждате. Навици, в които вярвате. Ето в какво се състои посланието - то ви позволява да разберете за тези стереотипи, които са построени във вас, за тези навици, които сте си създали и които не ви харесват. 

Ето това е посланието. Ако не искате повече да живеете така, трябва да позволите на страха да ви покаже, че тези представи живеят във вас. Вие можете да ги измените. Ето един от способите от които може да се възползва страха, за да ви доставя послания. 

Да, но има ситуации, в които под сакото си този младеж наистина носи пистолет... 

Така е, но какво от това? 

Страхът ви заповядва незабавно да изчезвате оттам! 

Ясно. Да повторим още веднъж: ситуацията може да възникне по този начин, но това изобщо не е задължително. Знаейки своята действителност и знаейки я без страх, вие можете да познаете предварително събитието. Но ще знаете и това, че то не е необходимо непременно да ви се отрази отрицателно. Разбирането на ситуацията не трябва да поражда страх. 

Това е вярно, но аз говоря ето за какво - понякога чувството на страх ме обхваща и си казвам "Виж, всичко е наред". И съзнавам, че повече не съм в състояние да изпитвам страх, защото знам, че всичко ще свърши благополучно. Ако става така, то какво е посланието? И има ли необходимост от послания? 

Да, в минутата в която сте проявили интерес, вие получавате посланието. Идеята на много страхове се състои в това да разпали вашето любопитство и да ви насочи към изследване на всяко ъгълче от вашата собствена личност. Това е всичко. Това е меко напомняне. И колкото повече желание за изследване проявявате, толкова по-меки стават тласъците. В края на краищата, преставате изобщо да изпитвате страх. И все пак, това е идея за малките навици и старите представи. Това е. Слаби бодвания от старите навици. Но още щом осъзнаете, че има нещо, което заслужава изследване... навиците за вас не съществуват. 

Значи, когато оня с пистолета се приближи към теб с намерение да те ограби и да ти направи нещо друго, ти, изпитвайки страх, казваш: "Всичко е наред. Просто мога да разглеждам това като положителна случка" и това ще ни отпрати в измерение, където ще започнем съвместно да творим. 

Да, това наистина може да стане така. То може да доведе и дотам, че изобщо да не се окажете до подобен индивид. 

Добре, но имам предвид, ако е на две крачки от мен. 

Разберете, вие изпускате един много важен момент. Създавайки в своята реалност определена вибрация, вие просто няма да се срещнете с грабителя. Вие ще тръгнете по една улица, а той ще избере друга. Няма да ви се наложи да допускате мисъл за конфронтация... въпреки, че някои индивиди намират за много интересна възможността да разберат това, в което вярват в такъв момент. И тогава наистина им се случва такъв момент. Те сами го създават. 

Излиза, че ако аз се разхождам по улицата по която няма грабители, значи вече съм отработил страховете си. 

Да, за това става дума. Ако използвате ситуация която допуска присъствието на страх за да работите с него, тогава вие, самите вие можете да измените ситуацията във всяка минута. Затова разберете, че ако искате да постъпвате така, то индивида, който сте привлекли към себе си иска да се измени заедно с вас. И в известен смисъл вече се е изменил.

1 коментар:

  1. Позволете ми да вмъкна и друга гледна точка, а именно:
    Нека разгледаме нещата във колективна гледна точка.
    Пример:Вървейки със пратнъора си по въпросната уличка, аз си казвам "няма проблеми ,аз контролирам съдбата си ,нищо лошо няма да ми се случи!"
    пратнъора си мисли точно обратното и се побърква от страх представяйки си всевъзможни негативни изходи от ситуацията и казвайки ги на глас пристъпва изплашено напред.
    1.Пратнъора ми влияе защото го обичам и неговото мнение ми е важно,затова не мога да игнорирам неговите мисли/думи...дотук добре ,ако аз съм изградил вече мощна воля да подтискам страха и това за мен е номер 1 ,мога дори да игнорирам думите/мислите на пратнъора ми...плащайки цената за това ,а именно влошаване на взаимоотношенията.
    2.Бъдейки в една и съща ситуация/улица по едно и също време , КОЕ ще надделее- моето безстрашие или неговия страх??

    ОтговорИзтриване