четвъртък, 2 юни 2011 г.

Разпознаване и Естество на извънземната дезинформация



Естеството на дезинформацията 

Дезинформацията е най-мощното средство за манипулация на масовото съзнание. Докато има изобилие от невинно погрешна информация, произтичаща от логически погрешни изводи, самозалъгване, погрешни предположения, подбрани доказателства и откровено невежество, дезинформацията преднамерено ще експлоатира тези слабости, за да формира мнения и действия у целевата аудитория. 

Дезинформацията е особено успешна, когато ядрото на тайния й план е преплетено с искрените убеждения на разпространителите й, които имат свои законни интереси да й вярват и да я бранят. Хладен и пресметлив интелект може да изобрети дезинформационен пакет, за да се разпространява чрез наивен индивид, който го намира толкова привлекателен за идентификация на своето его и емоционалната си сигурност, че той би направил всичко, за да го защити. Това позволява на малка и невидима група дезинформатори да действат чрез огромното тяло на нищо неподозиращи носители, които искрено вярват в това, което вършат. 

Дезинформацията също така използва избрани доказателства в подкрепа на неверни заключения. Добро разсъждение може да изхожда от неверни предположения, може да се използва заблуждаващо изопачаване на логика, или разсъждението да се обезсърчава, а изводът, който се иска, да бъде направен или на базата на емоционален призив, или с осланяне на авторитета на неговия предполагаем източник. Дезинформацията няма проблем при предприемане на някоя стратегическа маневра, разкривайки действителни, но удобни истини, за да докаже правотата си, ако възнаграждението е по-голямо от жертвата. 

Разпознаване на дезинформацията 

Разпознаването на дезинформацията е сложна работа. Това означава да се направи мисловна биопсия на патологичните опори на даден съмнителен източник. От помощ ще бъде, ако имате доста изострена интуиция, която може да открие неискреност, след което критичното мислене се съсредоточава върху конкретния проблем. Проблемите обикновено са погрешни предположения, пренебрегнати противоположни примери, погрешни логически заключения и неясни подбуди. 

По-точно казано, извънземната дезинформация разчита на тези обичайни психологически уязвими места: лениво мислене, несигурност на егото и желанието да бъдеш специален, наивен оптимизъм, който води добрите намерения по опасен път, по-голямо уважение на доверени източници и авторитети, отколкото на личната прозорливост и интуиция, самозалъгване, отчаяно търсене на отговори и като следствие снижаване на критериите, удивление от поразителните, но повърхностни явления, граничещо с наивност, и желание за бягство от крайната скука. 

Понеже целта й е да окаже влияние върху нечие мнение, най-добрата дезинформация е кратка, загладена и убедителна. Тя увеличава до максимум правдоподобността, като приема някаква форма на авторитет, какъвто целевата група уважава най-много, и внимателно разсейва съмненията, че източникът прави това за слава или финансова облага. Погрешно е да се предполага, че ако някой рискува да публикува информация за разкрития, без да поиска нищо в замяна, той трябва да е почтен; обратно: това, което иска дезинформацията в замяна, е вяра в нейните полуистини. 

Най-добрата дезинформация така спретнато опакова своите заблуди, че съдържащата се история може да бъде впечатляващо кратка, очароваща, забавляваща и лесна за схващане. Тя отива отвъд обикновените погрешни логически заключения и използва хипнотични похвати, за да масажира ума на мишената и да я накара да я приеме за правдоподобна. Тази манипулативна тактика изобщо не е екзотична. Специалистите по психологическа война, уличните илюзионисти, невролингвистичните програмисти и рекламните агенти редовно я използват в своите професии. 

Дезинформацията трябва идеално да експлоатира най-дълбоките желания, чувства за несигурност и слепи петна на мишената, които неизбежно варират според типа на аудиторията. По тази причина, авторите на дезинформацията използват различни методи и източници, за да се обърнат към различни аудитории. В случай на индивиди, използвани като несъзнателни посредници на измама, техният избор зависи от това колко лесно тяхната слабост им позволява да бъдат хванати за изпълнители на тази функция и до каква степен техните силни страни са подходящи, за да се използват слабостите на аудиторията. По този начин се създава верига от въздействия, която достига до аудиторията чрез посредник, който притежава допълнителна привлекателност с това, че е образован и уважаван.


Том Монталк

Няма коментари:

Публикуване на коментар