понеделник, 7 февруари 2011 г.

От зверове ставаме богове.

В много предания е разказано как човек след смъртта в Физическият свят и живота във Астрала и  Ментала отново се връща на Земята за следващия живот. Така се повтарят животите на всеки човек. Трябва да се замислим върху думата човек (в руски - человек) - тя означава дух или чело, преминаващо през вековете. С една дума е изразена цялата смяна на въплъщенията(инкарнации), цялата ценност на съзнанието.
В безкрайната редица от последователни животи човек придобива все повече и по-голям жизнен опит, който в промеждутъците между въплъщенията, т. е. когато се намира в Менталният свят, се превръща в способности и в характер на човека. С тези способности и характер, който се създава в предишните животи, човек се появява в новия живот, при което всеки нов живот, продължавайки предишния, започва от степента на развитие, на която човек е спрял в предишния живот. Така се развива съзнанието му.
Тази еволюция на съзнанието на всеки човек се осъществява по определен план, който се състои в разкриването на неговата неразбудена божественост. В изпълнението на този план човек изживява своите отделни животи и всеки негов живот е сякаш един ден в Училището на Вечния живот. Така хората, ръководени от великите Учители на Мъдростта, учат уроците, необходими, за да преминеш от един клас в друг.
За младата душа, неотдавна излязла от животинското състояние, планът за учение е егоизъм с неговото настойчиво „аз искам това", за да усили центъра на нейната индивидуалност. Така се учат хората от първи клас. Но те още съвсем не са развити, умственото им развитие е едва в зачатък, те не умеят да обуздават буйните си страсти, грубата си природа. Раждат се сред диваците в полу-цивилизованите раси, а също и в изостаналите и престъпни типове цивилизовани общества. Те се въплъщават много пъти поред в една и съща подраса, имат малко прекъсване между въплъщенията, макар че могат да бъдат задържани за дълго време в низшите области на Астралният  свят.
Но след много животи в класа на диваците планът се променя и урокът, който човек трябва постепенно да научи, е не „аз", а „ние". Той трябва сега да се научи да дели с другите, а не да иска само за себе си. Вторият клас - това са хора с обикновено развитие, с ограничен мироглед, умственият им хоризонт не излиза извън пределите на тяхното семейство, държава, националност. Пре-въплъщават се много пъти в една и съща подраса, имат кратък отдих в небесните сфери, чиято продължителност зависи от достигнатите в живота успехи в духовното развитие. Тези два първи класа -диваци и цивилизовани - представляват повече от девет десети от цялото човечество.
След това идва следващото духовно стъпало, като желанието да облекчиш бремето на другите става главен мотив в живота на човека. „Дайте ми да ви помогна" - така казва планът на Бог на сърцето на човека, устремен към духовността. Третият клас - това са културни хора, които се стремят към някакви високи цели, имат някакви високи идеали. Техният умствен хоризонт се е разширил до разбирането за единството на човечеството. Те се превъплъщават два-три пъти във всяка подраса. Срокът между въплъщенията е различен и може да продължи столетия и хилядолетия - средно 700-1200 години.
Четвъртият клас представлява учениците на Учителите на мъдростта, съзнателно творящи бъдещето си. Планът на Бог за ученика е да живее в името на своя Учител, ставайки от ден на ден по-благороден страж и по-благороден проводник на оная благодат, която Учителят създава за света. Учениците доброволно се отказват от продължително блаженство в Менталният свят, на което имат право, за да ускорят еволюцията си, и се превъплъщават веднага след смъртта. Всеки от тях има Учител, който сам избира за него семейство и условия, в които той трябва да се роди.
На най-последното стъпало, на стъпалото на Учителя на Мъдростта, планът на Бог завършва напълно и душата живее в неизразимото единство на човека и Бога. „Не търся своята воля, а волята на Отца" - това е молитвата на неговите действия. Петият клас - това са редките цветя на човечеството, които са завършили човешката си еволюция и, достигнали богочовешко състояние, ръководят нашата еволюция. Те не се нуждаят от превъплъщения и се въплъщават само по свое желание за целите на еволюцията и за благото на човечеството. Когато Учител приеме раждането, Той сам решава кога и къде да се роди, тъй като Той е абсолютен господар на съдбата си.
И така, сроковете на пребиваване в другите светове са доста различни - условията могат да се променят от няколко месеца до хилядолетия. Всичко зависи от развитието и зрелостта на човека.
Всеки живот е определен срок, определена задача, която трябва да се изпълни. Ако човек е успял в разрешаването на поставената му задача, той се движи по-бързо в своята еволюция, ако пък е неуспяващ, той много пъти се връща в същите условия, в същата обстановка, в която не е имал успех. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар