ХЕОПСОВИТЕ ПИРАМИДИ

Първото чудо на света са египетските пирамиди. Защо? Заради тяхното могъщество: "Планини от камък, поставени върху планини от камък", казва Филон. Заради тяхното великолепие: "Безполезна суета на фараоните, която струвала невъобразима сума пари", казва Плиний. Заради тяхното величие: "Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена", казва Гьоте. Заради тяхната старост: "Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите", казва една арабска поговорка. И заради качествата, които не притежават: "Поради местоположението си пирамидите поглъщат своята сянка, така че не я виждаме", казва Хигин, а по-късно и Касиодор. Някои от пирамидите са били победени от разрушителното влияние на времето, други са потънали в морето от пустинен пясък. Те се издигат върху гола скалиста височина, която отделя долината на животворния Нил от мъртвата пустиня, и са строени в една редица от почти сто километра от Кайро до Илахун. Не всички пирамиди обаче притежават правилна форма. Най-древната им разновидност е "стъпаловидната пирамида" край Саккара, която фараонът Джосер е поръчал да му построят. Размерите й са внушителни: основата е правоъгълна, 125х115 метра, висока е около 60 метра, а възрастта й е на 4600 до 4800 години. Освен другите стъпаловидни пирамиди, повечето недовършени, има още една необикновена пирамида край Дашур. Стените й образуват чупка и изглежда така, сякаш нейните строители отначало са мислели да я направят много по-висока, но после, едва завършили долната третина, решили да съкратят срока за завършването й с накакви си десетина години. И с това разнообразието в египетските пирамиди се изчерпва, а тези, които се числят към чудесата на света, са правилни четиристранни пирамиди с квадратна основа и си приличат като две капки вода. Филон пише за "пирамидите край Мемфис", повечето автори говорят за пирамидите въобще, малцина от тях за трите пирамиди край Гиза, а най-придирчивите признават за световно чудо само "Гигантската Хеопсова пирамида". Тя е със стотина години по-млада от Джосеровата, т.е. датира от началото на XXVI в. пр. н. е., но иначе я превъзхожда по всичко. От подножието до върха тази каменна грамада възлиза на 137,3 метра. Първоначално е била с десетина метра по-висока, но неизвестно кога върхът й паднал и днес вместо него има площадка, на която през Втората световна война била разположена британска противосамолетна наблюдателница. Страната на квадратната й основа е дълга 230,4 метра; отначало е била с два метра по-дълга. Обемът на голямата пирамида е приблизително 2 525 000 кубически метра. На 2 август 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар-Рашид на около седем километра северозападно от Розета край Нил неизвестен войник се натъкнал на плосък черен къс базалт, голям колкото дъската на писалище. На този камък имало "триезичен надпис": горе египетски йероглифи, в средата някакво си друго писмо, а долу древногръцко писмо. Този камък бил превозен до Кайро, където един френски генерал прочел гръцкия текст. Той произхождал от 196 г. пр. н. е. и съдържал благодарствените думи на жреците, отправени към фараона Птоломей Епифан за извършените от него благодеяния. След много напразни опити, най-накрая се намерил човек, който да разчете така нареченият Розетски камък. След това били разчетени всички надписи, издълбани с длето по гранитните стени на храмовете, и текстовете, написани с тръстикова пръчица върху тънките папирусни свитъци. Този човек бил тогава на 32 години и имал зад гърба си 25 годишно изучаване на мъртвите източни езици и на древните египетски империи. Наричал се Жан Франсоа Шамполион. Жан Франсоа Шамполион се родил на 25.12.1790 г. във Франция. Едва петгодишен той постигнал първият си успех в разчитането на текстове: без помощта на възрастните се научил да чете и пише, като сравнявал научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. Деветгодишен вече знаел гръцки и латински. На единадесет четял от Библията в староеврейския й оригинал, на тринадесет започнал да се занимава с арабски език, а после с коптски. Петнадесет годишен той изучавал персийски, "латински език на Ориента", и най-трудните езици на древния Изток: зендски, пехлевски, пресийски и, разбира се, санскритски. Седемнадесет годишен той станал член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочел увода на книгата си "Египет през царуването на фараоните". На 23.09.1822 г., след шестнадесетгодишна съсредоточена работа, Шамполион изнесъл лекция пред членовете на Академията, в която представил разчитането на Розетския камък. Но защо са строени пирамидите? За да може древният египтянин да живее и след смъртта си, трябвало да се изпълнят две условия: първо, тялото му трябвало да се запази от гниенето и, второ, неговата душа (или по-точно неговият душевен двойник "ка") трябвало да получи от живите всичко необходимо за онзи свят: храна, напитки, оръжие, покъщнина и други потребни и непотребни вещи. В най-стари времена овивали тялото в кожи, рогозки и платна, а по-късно го поставяли в дървени ковчези, които пък слагали в каменни саркофази. Върху гроба със задгробните дарове поставяли глинени (а по-късно каменни) надгробни плочи, които трябвало да запазят мъртвеца (а, разбира се и имуществото му) за вечния покой. Богатите можели да си позволят по-добра осигуровка за тялото си и дори отделни помещения, предназначени за задгробните дарове, а бедните трябвало да се задоволят само с ямата в пясъка и с някой и друг сандък, подхвърлен им като милостиня. От стремежа да се запази тялото произхожда мумификацията на мъртъвците. Първоначално тялото само се намазвало със смола и масла, постепенно това се превърнало в твърде сложен процес. В стремежа си да запазят мумифицираното тяло от увреждания или от унищожаване (от хиени и врагове на покойника) и задгробните дарове от ограбване древните египтяни започнали да строят наколко вида гробници. Първоначалните обикновени иззидани или облицовани с каменни плочи гробове в пясъчна яма след време се превърнали в така наречените "мастаби" (това е арабска дума и означава "скамейка". Така работниците при разкопките наричали надземната част от гробницата, защото по форма им приличала на тухлените скамейки пред къщите на египетските селяни). Те се състоят от две части: надземна и подземна; в подземната винаги имало погребално помещение за ковчега на мъртвеца и друго помещение Колкото по-знатен и по-богат бил египтянинът, толкова по-големи и по-ценни били неговите задгробни дарове, толкова по-просторна и по-щедро украсена била и залата за жертвоприношенията, която постепенно се превърнала в "заупокойно светилище" или храм. Разбира се най-важни в това отношение били владетелите - потомци на боговете, богове на този свят и след смъртта си. Гробницата на царя трябвало да бъде не само най-голяма, най-добре обзаведена, с най-богати дарове, с най-просторен заупокоен храм, но и по външния си вид трябвало да се различава от гробниците на първенците и чиновниците, а камо ли от по-низшите слоеве на египетското общество. От мастаба гробницата се превърнала в пирамида. Това, което смайва при пирамидите, е техническото постижение на строителите на пирамидите. "Умът не го побира по какъв начин са могли да натрупат такова неизмеримо количество каменни блокове", казва Филон. Най-дребният камък от Хеопсовата пирамида тежи 2000 кг, а най-големият - 40 000 гк! Ричард Лепсиус е бил първият, който се е опитал да обясни научно как са строени пирамидите. Според неговата теория цялата работа започвала с това, че изкопавали полегат коридор в скалата, която била избрана за основа на пирамидата. После в края на коридора издълбавали помещението, в което трябвало да се постави мумията в дървените ковчези и каменния саркофаг. Точно над погребалната стая трябвало да се издига върхът на пирамидата. Самата пирамида започвали да строят във вид на мастаба, която долу била най-широка, а нагоре се стеснявала стъпаловидно. Така строежът, който започвал, щом фараонът се възкачи на престола, растял на широчина и височина чак до смъртта на фараона. Ако царят умре млад, оставял след себе си малка пирамида, а ако доживее до по-напреднала възраст, погребвали го в по-голяма пирамида. Съществува още един въпрос: колко души са работили за построяването на Хеопсовата пирамида, колко време и с какви средства? Херодот, който е посетил Египет над две хиляди години след нейното построяване, разказва: "Та когато Хеопс станал цар, той докарал страната до мизерия във всяко отношение. Най-напред затворил всички храмове и така египтяните нямали възможност да правят жертвоприношения. После принудил всички да работят за него. На едни заповядал да влачат каменни блокове от каменоломната в Арабските планини чак до Нил, на други - да разтоварват пренесените на салове през реката каменни блокове и да ги превозват чак до Либийските планини. И така работели десет мириарда (10 000) души на смени все по три месеца. Десет години работниците строили пътя, по който после влачели каменните блокове. Според мене изграждането на пътя не е по-малка работа, отколкото самата пирамида... Този строеж и построяването на подземните камери в хълма, върху който се издига пирамидата, продължавали цели десетилетия... Двадесет години продължавал строежът на самата пирамида, всяка страна на която е осем плетхрона (1 плетхрон = 29,6 м) дълга и почти толкова висока; построена е от гладки и възможно най-съвършено прилепнали един за друг каменни блокове, никой от които не е по-малък от тридесет педи." Въпреки всичко почти всички гробници са били ограбени. Представа за съкровищата, скрити в пирамидите, може да се добие по единствената гробница на египетски фараон, която почти непокътната се е озовала в ръцете на учените. През 1924 г. Хоуърд Картър изнесъл само от предната камера на Тутанкамоновата гробница 34 тежки сандъка със златни съдове, такъми, накити, скъпоценни камъни, украшения, злато и пак злато. Когато по-късно се добрал до погребалната камера, намерил там позлатен ковчег с размери: 5,20х3,35х2,75 метра, а в него втори позлатен ковчег, в него пък трети позлатен ковчег - саркофаг от един-единствен къс най-рядко срещан жълт планински кристал, в саркофага - още три други позлатени ковчега, а в последния от тях, направен от масивно злато, Картър открил мумията на фараона. На лицето си тя имала златна маска, на пръстите - златни напръстници, а на шията - двойна златна верига. Когато развил ивиците платно от мумията, намерил в гънките им толкова много накити, че при описването им трябвало да ги разпредели в 101 групи. Освен това в гробницата имало красиво изработени статуи на стражите на мъртвия и на богините-покровителки, скъпоценни предмети за употреба, като например две колесници, легла, шкафчета с инкрустации и няколко позлатени стола. С една дума, както казал Картър: "Човек онемява щом погледне тези съкровища".

Основното, с което винаги се сблъскваме в древния свят е идеята за ДВОЙНСТВЕНАТА природа на човека, която е едновременно материална и божествено безсмъртна.

В Египет този стремеж към вечност е толкова силен, че е изведен в ранг на държавна политика и е почти единственото занимание на фараона. 

И макар да смятаме културата на му за изключително материална и прекомерно отдадена на строителство и неописуемо разточителство, основната идея всъщност е достигането на един прекрасен отвъден свят, където душата освободена от земните тежести да заживее завинаги. В „Текстове на пирамидите” са описани погребалните ритуали, молитвите и магическите формули, които имат за цел да подпомогнат починалият фараон да достигне безпрепятствено целта си на Небето. А за него, както твърдят много изследователи на Египет, тя е да стане звезда, звезда от районът на небесното съзвездие Орион. 

„О, Владетелю, ти си тази Велика звезда, Спътникът на Орион, който прекосява небесата с Орион, който направлява отвъдния свят с Озирис”. 

А за самият Озирис е казано на друго място, отъждествявайки го с Орион:

„ Гледай, че се е превърнал в Орион, гледай, че Озирис се е превърнал в Орион”.

Фараонът е въплащението на Хор, богочовекът, иманацията на Слънцето, синът на Изида (Сот – Сириус) и на Озирис (Саху – Орион), този който след смъртта се слива с истинския си образ и става звезда от съзвездието Орион. Там според „Текстовете на пирамидите” се намирал Дуат – преходът към Отвъдния свят, раят. И след като фараонът, който е самият Египет и притежава Божествения дух - Ба, става звезда, то следователно и цял Египет /и последният селянин-общиник/ е намирал своето място там Горе. Тази трансформация е въплащение на магическата мисъл на древните за единството на света. Това е пряк израз на най-сакралната идея, затова, че това което е Горе е и Долу, затова, че Оригиналът (Душата) има своето несъвършено отражение в копието си на Земята. 

В по-късни времена, този магически път към звездно съществуване може да измине всеки египтянин, който е духовно подготвен. Разбира се, по един по-сложен и по-труден начин. Обикновеният човек притежавал главно Двойник – Ка, с оживяването на който е свързано неговото безсмъртие. След физическото разделяне с тялото починалият след редица изпитания в 5-те тъмни зони попада в залата на „Двойната Маати” или залата на „двойната истина”. Там неизменно стои Озирис, богът на мъртвите и върховен съдия на отвъдното. Нека си спомним, че неговото небесно съответствие е Орион. Там е богинята Маат (Истината), изобразена като Близнаци (Двойната Маати), чийто атрибут е щраусовото перо за писане.

Там са и 42-ма писари – безпристрастни фигури с папируси, всеки от които носи перото на Маат, както и Тот „персофиникацията на ума на Бога...... всепроникващата и насочваща сила на небето и земята. Останалите участници при Везните на истината са Анубис – водачът на душите с глава на чакал и Хор /Слънцето/ – синът на Озирис с глава на сокол. На практика Анубис и Хор са извършителите на премерването на сърцето, т.нар ритуал на Психостазия. Тя има две нива. При първото изпитание починалият трябва да заяви гласно, че не е извършил 42-та гряха, описани подробно в Книга на мъртвите”.

42-ва пъти мъртвият отрича на глас:

„Не съм проклинал боговете”

„Не съм убивал себеподобните си”

„Не съм открадвал”

„Не съм аз никога прелюбодействал”

„Не съм злословил от славолюбие”

„Не съм докарвал на ближния страдания”

„Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен” и т.н. и т.н.

Забележете значението на думите, на Словото. Починалият гласно поздравява Озирис и 42-те божества като ги уверява, че знае магическите им имена. След това той силно пак на глас изрича своята невинност, а 42-та писари безпристрастно записват, че е отрекъл. Сякаш всичко се състои в Думите, в силата на Словото, което защитава и оневинява. След това, когато премине тази част от изпитанието мъртвият се оказва пред второто изпитание: Везните. Чрез тях действително се удостоверява, че изречените думи са били Истина. На практика това е нещо като детектор на лъжата. Около Везните стоят Хор, който измерва тежестта на сърцето на починалия и Анубис, който съобщава резултата от премерването на душата (на физическия свят тя се свързва със сърцето на покойника). Последен е Тот (умът), който записва обявения резултат. 

Ако резултатът е положителен, а това се случва, когато сърцето на човека и щраусовото перо на Маат се изравнят в двете блюда, покойникът се озовава пред Озирис (Орион) и получава вечния живот наравно с боговете и фараоните. Той е освободен от земните тежести, възкръсва. 

Орион

Съвсем друго е положението на онзи, чието материално сърце натежи повече от перото на Маат. Той ще бъде погълнат от чудовищния Амит, странен хибрид между крокодил, хипопотам и лъв и ще се върне в материално въплъщение. Амит е символ на неподвижния кръст в Зодиака: Скорпион, Бик, Лъв и Водолей, който показва смъртта, земята и фиксирането в материята.

Какво обаче се крие всъщност зад това толкова натуралистично и цветно описание. 

Ако наистина е вярно, че целият свят на Египет е огледално отражение на далечен звезден свят, светът на Орион (Озирис) и на Сириус (Изида), то тогава трябва много задълбочено да се вгледаме в Небето и то с погледа на древните египтяни. Всъщност това е единственият начин, по който са разсъждавали в древността и поради който ни е толкова трудно да ги разберем. 

Човекът според древните е небесна душа, божествена същност дошла от звездите и съответно стремяща се отново да се върне там. По една или друга причина ние сме затворени под въздействията на кръга от 12 зодиакални съзвездия, които доминират нашето съществуване. Те обаче не са нашата родина, нито отразяват напълно същността ни, въпреки че непрестанно влияят върху всяка наша стъпка. Нужно е голямо усилие на волята, за да може да се преодолее това. Неслучайно Зодиакът освен Кръгът даващ живот, или Животинският кръг, се нарича и „Кармичният кръг”. В етипетската космология преходът към Дуат е свързано с преминаването през 5 от тези 12 области преди да се попадне в залата на Маат /Истината/.

Странно е, но египтяните считат, че Небесната родина, чийто господар е Озирис не е в съзвездията от Кармичният кръг, нито в съзвездията определящи Полярните звезди, а в посока на Орион, като самият Бог е символ на това съзвездие. Съвсем до него е Голямото куче с алфата си Сириус, а в посоката нагоре са зодиакалните съзвездия на Телец и Близнаци. Както пишат сега египтолозите Файя и Хенкок, както и египетският египтолог Селим Хасан през 40-те години на миналия век Дуат е „видим в източната част на небето”, когато малко преди изгрев се вижда Сириус и звездите на Орион. „Орион е обгърнат от Дуат, докато онзи, който живее на Хоризонта (слънцето) се пречисти.(изгрее). А изгревът на Слънцето заедно със Сириус и Орион е свързан винаги с изгревът на зодиакалните съзвездия Телец и Близнаци. В началото на 21 век това става в дните около лятното слънцестоене на 22 юни ката бавно с оглед на прецесията се премества напред. Съответно преди 2000г. по времето на Р.Хр. небето се отваряло с един месец по-рано, т.е около 22 май.

Отварянето на вратите на Дуат е важно събитие, което дава възможност на посветения човек да премине през него и да достигне до Небесната си родина, което респективно дава шанс и за безсмъртие. В Книга на мъртвите пише: „Изискване на търсещите вечен живот е да построят на земята съвършенни копия на небето „на скрития кръг на Дуат в тялото на Нут”(небето). И още „Който направи точно копие на тези форми и го познае, ще стане добре подготвен дух, както на небето, така и на земята.” Именно с идеята за изучаването на звездите, прехвърлянето на техни съответствия върху земята и свързването с тях, е свързана и идеята за намиране на щастието и на безсмъртието. Тази идея е определяла и изцяло държавната политика на Египет. Довела е до изумително сложна и невероятна система на гигантски строежи, безкрайни ритуали, вярвания и традиции, особенно след додинастичния период. /от 3200 г.пр.Р.Хр. нататък/. 

Въпреки видимото на пръв поглед многобожие науката вече е категорична, че египтяните твърде добре са осъзнавали, че светът е Единен. За тях всичко е било Едно. Не е съществувало нищо извън единството, нищо извън Божественото и неговите милиарди проявления, съградени с думи. По тази причина и всички египтяни са били неизбежно свързани; всеки с всеки и всичко с всичко.

И затова Египет е просъществувал толкова дълго. Никой не знае, колко е продължил мирният, златен, додинастичен период, т.е времето до известния на историците списък на фараоните на Манетон – около 3000 г.пр.Хр. А има сведения, че това е цивилизация на 46 хиляди години. А варварството е започнало след това, след изтеглянето на Озирис и Изида, когато всеки е решил, че е отделна личност и другите нямат особено значение, както и че произнесените думи могат да бъдат всякакви. Тогава фараоните стават обикновени хора, а войните ежедневие.

Никой не знае откъде древните са имали толкова много знания по астрономия, както и защо митовете им за създаването на света могат да се окажат верни. Интересен е обаче фактът, че винаги още от преди хилядолетия са свързвали Венера със сярата, че са знаели, че по повърхността на Марс има желязо и са казвали, че на Юпитер бушуват вечни гръмотевични бури. Той е бог с мълния в ръка. Изобразявали са Сириус като двойна звезда. А всички тези факти са открити от науката през последните 60 години. 

Така или иначе всичко това обяснява, че солидни знания за света в древността е имало, но че те явно са получени отвън и отгоре и затова нито са разбрани, нито са развивани. Затова атцеките са възприели идеята за жертвата на бог Нанахуацин, който се хвърля в огъня, за да се роди ново слънце буквално и са решили да хранят пътя на новото слънце като пускат живи хора върху нажежени скари и след това изтръгват сърцата им. Затова и много други народи са приели символичната информация, която интерпетира космически събития, твърде директно. Например църквата до много скоро считаше, че светът наистина е създаден за шест земни дни. (по-малко дори от една земна седмица).

Нещо подобно се е случило и в по-късния Египет. Древните послания след изтеглянето на „боговете” започват да се тълкуват твърде буквално. В Египет постепенно, особено в последните 1000 години от съществуването му ученията напълно се забравят. Целият период от 2300г. пр.Р.Хр е време на разногласия, войни, грабежи и убийства. Фараоните са богове, които обаче често стават жертва на интриги, заговори и унищожение. Те явно не могат да се справят вече с поданниците си, „с частите на свото тяло”, явно вече не са божествени. По подобие на небесните покровители те се женят за сестрите си, но така само изявяват генетичните си недостатъци. Явно при „боговете” това не е било проблем /вероятно не са имали генетични недостатъци/, но ключовете за това са загубени. Понятията за единството на света се губят. Идеята за безсмъртие и съвършенство е изличена и хората потъпват в груб материализъм и свръхиндивидуализъм. Древните думи и знания постепенно се загубват, небето спира да се наблюдава и изучава, Божественото е забравено, като остават единствено кухите строежи и митовете, както и свещените слова, които се тълкуват буквално и дори опасно. 

Заравя се, че всъщност най-силната връзка с върховния Бог е Словото, а чак след това изрисуваните или изписани върху камък или пергамент символи, строежите и най-накрая ритуалите около това. Те са се появили много по-късно. Даровете просто са придружавали Словото, Изображението или Извайването му. Те не са толкова съществени. В Египет дори самото изсичане на думите вече се е считало за свещенно, т.е думите са оживявали, те самите са били магията. По долината на Нил са считали, че Словото е в началото на всичко и че светът всъщност е изграден от думи. За най-древният египетския човек всичко написано неизбежно щяло да се сбъдне, то вече е реалност. То е материализирана мисъл, проявила се божественост. Египтяните твърдят, че автор на повечето свещенни текстове, включително на „Текстове на пирамидите”, „Текстовете на саркофазите” и „Книгата на мъртвите” е бог Тот – богът на словото и писменността, синът на Хермес (Меркурий) или това е самият той. Още по-интересен е митът от Мемфис, свързан с култа към бог Птах. Той се явява един единствен Демиург на света, който сътворява всички неща чрез мисълта си, а после ги оживява със Словото си, изговаряйки същността им „на глас”. Тази доктрина е запазена върху надгробна плоча на цар Шабака от ХХV династия. Съхранява се в Британския музей като „монумент на теологията в Мемфис”. 

Думите притежават силата, която ражда, изгражда и управлява Вселената. Правилното изучаване и изговаряне на думите изгражда тялото на човек, променя живота му, прави го безсмъртен, сочи му целта. Думите стоят в началото на всяко начинание. Повтарят се многократно, осмислят се, въплащават се, дава им се възможност да построят живота. 

Не жертвоприношенията, нито даровете, ритуалите, войните, политиката или храмовете изграждат битието, а правилната мисъл и думи преди това. Или казано по друг начин човек е това, което мисли и респективно, което изрича или както твърди евангелист Йоан: „1.В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. 2.То беше в начало у Бога. 3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което беше станало.4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”.

Явно хората от Златният век са били много по-големи космополити, фантасти, футуролози и астронавти от самите нас, защото за държавните мъже тогава погледът, а и познанието за звездите и Божественото е бил естествено и делнично състояние. 

Затова може би грешим фундаментално за нещата около нас и е крайно време да погледнем по различен начин на звездите и на силата на думите, които изричаме. Може да се окаже, че именно в тях се крие нашето щастие или нещастие. Но този мисловен обрат ще е много труден, докато сърцата ни са твърде тежки и материални за Везните на Хор и не могат да потвърдят 42-те отрицания, а камо ли много по-възвишената идея да обичаш врага си и да бъдеш съвършен, за да възкръснеш. А може би това е и поредният опит на Небето да ни каже Истината в залата на Маати, по посока на Сириус и Орион. А може би това е и магията на Египет и не само тя...