неделя, 9 януари 2011 г.

Светата кръв и Свещеният Граал -Тайните на тамплиерите и масонската ложа.Втора глава

Имало ли е скрити съкровища?

      Горе-долу така звучи историята, публикувана през 60-те години на нашия век във Франция. Както и другите изследователи, и ние бяхме озадачени от някои неясноти в нея.
      Първата е повече от очевидна. Откъде Сониер се е сдобил със своите пари? Как така най-неочаквано е станал баснословно богат? Дали обяснението не е съвсем банално? Или зад цялата история има нещо гнило? Бяхме толкова заинтригувани, че не устояхме и се заехме да проучим случая.
      Най-напред се запознахме с предположенията на други хора, изучавали живота на Сониер. Мнозина смятат, че той наистина е намерил някакво съкровище, което ни се стори твърде вероятно, тъй като в историята на селото и околността често се споменава за скрито злато и скъпоценни камъни.
      В праисторически времена например келтите, населявали района, са смятали землището на Рен Льошато за свещено място — тогава самото село се казва Реда, което идва от името на едно от тези племена. В римско време тук е разположен процъфтяващ град, прочут с рудниците и лековитите си извори. Римляните също смятат местността за свещена. Намерени са и останките на няколко езически храма.
      През VI в. планинското селище наброява 30 хиляди жители. По едно време тук дори е северната столица на вестготите, тевтонско племе, поело от Централна Европа на запад, плячкосало Рим, разклатило устоите на Римската империя и създало в Пиренеите своя държава.
      Следващите пет века тук е разположена столицата на могъщото графство Разес. Сетне, в началото на XIII в. от север идват рицари, тръгнали да унищожат с войската си катарите и албигойците в Лангедок и да заграбят богатата област. По време на кървавите сражения, съпровождали така наречения Албигойски кръстоносен поход, Рен Льошато попада във властта ту на едни, ту на други феодали. След сто двайсет и пет години, през 1360 г., жителите му са покосени от чума, а малко по-късно Рен Льошато е изравнен със земята от каталонски разбойници*.

      [* _Fedie._ Le Comte de Razes, p. 3. Цифрата 30 хиляди жители е посочена от Дьо Сед в „Златото на Рен“ (вж. _De Sede, G._ Op. cit., p. 17). Той не се позовава на конкретен източник.]

      Бурната история на местността е изпъстрена с разкази за баснословни съкровища. Според множество предания катарите например притежават нещо безценно: Свещения Граал. Вдъхновен от тези легенди, Рихард Вагнер отива на поклонение в Рен Льошато, преди да напише своята последна опера — „Парсифал“, а по време на нацистката окупация през 1940–1945 г. германските части правят тук на няколко пъти разкопки, при които не откриват нищо. Според преданието пак тук е скрито изчезналото съкровище на рицарите тамплиери, чийто велик магистър Бертран дьо Бланшфор също поръчва да бъдат прокопани някакви странни ровове. Според всички разкази изкопните работи са пазени в дълбока тайна и са възложени на германски рудничари, доведени тук специално за това. Ако край Рен Льошато наистина е скрито съкровището на тамплиерите, вече е ясно защо в намерените от Сониер свитъци се среща думата „Сион“.
      Не е изключено тук да са заровени и други съкровища. В периода между V и VIII в. територията на днешна Франция е управлявана в по-голямата си част от династията на Меровингите, към която спада и Дагоберт II. По негово време Рен Льошато е бастион на вестготите, самият той е женен за принцеса с вестготско потекло. В селището вероятно се е намирала кралската съкровищница, а тя според хрониките е твърде богата: с нея Дагоберт смята да завладее нови и нови територии, ето защо я крие край Рен Льошато. Ако Сониер се е натъкнал на част от това имане, се изяснява защо в кодовете се споменава и Дагоберт.
      Катарите. Тамплиерите. Дагоберт II. А тук сигурно е било скрито и още едно баснословно съкровище — на вестготите, което те са натрупали по време на неудържимия си поход през Европа. То вероятно е съдържало не само трофеи, но и нещо с огромна стойност — и в пряк, и в преносен смисъл — за религиозната традиция в Западна Европа: легендарното съкровище на Йерусалимския храм, което дори в по-голяма степен от рицарите тамплиери обяснява защо в свитъците на Сониер се споменава Сион.
      През 66 г. в Палестина избухва въстание срещу римското владичество. Четири години по-късно, през 70 г., Йерусалим е изравнен със земята от легионите на императора, предвождани от неговия син Тит. Храмът е разграбен и всички предмети в тази светиня са пренесени в Рим. Както личи от изображенията върху триумфалната арка, построена в чест на Тит, сред тях са огромният златен свещник за седем свещи, толкова почитан от евреите, и дори Кивотът.
      След три и половина века, през 410 г., Рим на свой ред е плячкосан от вестготите, предвождани от Аларих Велики. Според историка Прокопий Аларих заграбва „съкровищата на Соломон, цар на евреите, които си заслужаваше да бъдат видени, тъй като бяха украсени с изумруди и едно време са били пренесени от Ерусалим в Рим“*.

      [* _Procopius._ History of the Wars. Book 5, XII.]

      Тоест не е изключено Сониер да е забогатял толкова внезапно, защото е открил някое от тези съкровища, попадало през вековете в различни ръце — от Йерусалимския храм у римляните, сетне у вестготите и накрая у катарите и рицарите тамплиери. В такъв случай е ясно защо в свитъците се говори, че въпросното съкровище е „принадлежало“ и на Дагоберт II, и на Сион.
      Дотук имахме чувството, че разследваме загадката около едно съкровище. А такива загадки, дори да са свързани със съкровището на Йерусалимския храм, в крайна сметка не са от особено значение. Хората непрекъснато се натъкват на скрити съкровища, малки и големи, безспорно вълнуващи, загадъчни, хвърлящи светлина върху миналото. Ала не са много откритията, които оказват пряко влияние — политическо или друго, върху настоящето, освен ако въпросното съкровище не е свързано с някаква сензационна тайна.
      Не изключвахме възможността Сониер да е намерил съкровище. Но бяхме убедени, че заедно с него той е открил и някаква тайна, историческа тайна от огромно значение за неговата епоха, пък и за наше време. Ако свещеникът бе намерил само пари, злато и скъпоценности, много моменти в неговия живот оставаха необясними, например, че е бил приет в средите, близки до Офе, че се е сприятелил с Дебюси и е бил любовник на Ема Калве, както и че църквата проявява изострен интерес към него, че той се държи доста дръзко с епископа, а Ватиканът си затваря очите за поведението му. Няма обяснение и фактът, че свещеникът от съседната енория отказва да му даде последно причастие и че Хабсбургският ерцхерцог се вдига да го посети в затънтеното селце в Пиренеите. По-късно се разбра, че въпросният ерцхерцог е Йохан Салватор фон Хабсбург, известен с псевдонима Жан Орт. През 1889 г. той се отказва от всичките си права и титли и след два месеца е изгонен от Австро-унгарската империя. Малко по-късно посещава Рен Льошато. Официално се смята, че е починал през 1890 г. всъщност обаче той умира през 1910 или 1911 г. в Аржентина*. Парите, златото и скъпоценностите не обясняват и невероятната загадъчност, с която е забулена цялата история, като се почне от сложните кодове и се стигне до Мари Дьонарно, изгорила завещаните й пари. Пък и самата Мари е обещала да разкрие някаква „тайна“, която дава не само богатство, но и „власт“.

      [* Вж. _Dr. Rouill, Dugast._ Les maisons souveraines de l’Autriche. Paris, 1967, p. 191. — Бел.авт.]

      Всичко това ни даде основания да сме все по-убедени, че в историята на Сониер става дума не просто за богатства, но и за някаква тайна, и то доста спорна. С други думи, струваше ни се, че загадката не засяга само едно затънтено планинско селце и един свещеник от миналия век. За каквото и да се касаеше, то водеше началото си от Рен Льошато, за да отекне, и то твърде силно, в останалия свят. Дал и пък Сониер не бе забогатял не защото е намерил нещо с веществена стойност, а защото се е добрал до някаква тайна? И ако е така, дали свещеникът просто не е „осребрил“ познанията си? Дали с тях не е изнудвал някого? Или са позлатили него, за да си мълчи?
      Знаем, че е получил пари от Йохан фон Хабсбург. Същевременно обаче „тайната“ на Сониер вероятно е по-скоро от религиозен, отколкото от политически характер. Освен това според всички сведения отношенията му с австрийския ерцхерцог са подчертано сърдечни. От друга страна, една институция — Ватиканът, явно се страхува от Сониер и се държи с него повече от предпазливо. Дали Сониер не е изнудвал Ватикана? Но подобно нещо е твърде рисковано и опасно за сам човек, каквито и предпазни мерки да взима той. Възможно ли е да е бил подкрепян и подпомаган и от други хора, толкова високопоставени, че да са неуязвими за римокатолическата църква, например от министъра на културата на Франция или от Хабсбургите? Възможно ли е ерцхерцогът да е бил само посредник и парите, които той прехвърля на Сониер, всъщност да идват от сметките на Ватикана*?

      [* Два пъти проверявахме архивите на Ватикана и не открихме в тях да се споменава името на Сониер. Няма и намек, че е съществувал такъв свещеник, нещо необичайно за прилежните архивари на Ватикана. Това ни навежда на мисълта, че цялата информация за Сониер умишлено е укрита.]

(следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар